Стъпките ти срещнаха моите стъпки

тихо, полека, неусетно пристъпи .

Твоите познаваха мъката , болката ,

моите също идваха от тази посока ,

но когато сянката на нечии стъпки

докосне други и те се прегърнат ,

а от прегръдката кръгозора потръпне ,

то неминуемо любовта е протегнала пръсти.

От толкова далече леко, чевръсто огън разпали

и аз - жаравата , ти - въглен с лъчисто сияние

разтопихме се в огъня и нежно ни погали.

Божественната обич събра ни ,

ти шифъра за душата ми знаеше

и това беше за любовта покана ,

но дори и когато дявола играта си играеше ,

от арестуваните мисли някоя избягваше

и болката от разстоянието стопявана .

Едно име , една жена , една душа

има тук под слънцето , която те обича ,

за теб се моли и благодари ,

че си жив, те има и я обичаш.

вярващите.

V plamyka na ogynq te vijdam,
gorqsht vyv vseki moi impyls.
Ti - nejen briz,galesht moito tqlo,
dokosvash dylboko moeto syrce.