Не искам да си сън ,
макар и цветен ,
не искам да си вън
от живота ми самотен .
Не искам да си само " интернетен"
и да е вик безпомощен
когато си далече.
Не искам да идваш в сънища
да ги изпълваш с обич ,
а утрото да изтрезнява ,
да са любовни пътища,
които само нощта да очертава.
Не искам да те нямам ,
завинаги да те изгубя ,
да бъдеш удрян , спиран
и да съм безсилна.
Искам да си опазен ,
от силата на чувствата благословен,
а не прегазен.
Не искам да си спомен !