Затвори очи и слушай,
приказка да ти разкажа е мой ред
за една Принцеса и жабок,
така,както съм сгушена в теб.
Но чувам сърцето ускорява своя ход,
и може би сюжета ,който слушаш
за тебе не е нов?
Така е,обич моя,
това е приказка за нашата любов.
Имало едно голямо блато
с един самотен Принц-жабок,
който се молел постоянно 
да дойде свобода и нов живот.
Мечтаел за Принцеса,
ефирно нежна,пълна с любов,
но тя стояла с дръпнати завеси
във  висока кула на самотен остров.
Не издържал жабока и писмо изпратил
вдъхнал в него своя зов,
дано Принцесата докосне 
и отговори с любов.
Получено писмото зазвънтяло,
разнесло чуден аромат,
защото само Любовта така ухае
и носи своя благодат.
Принцесата докосната стояла
разтърсена от красивите цветя,
които покълвали в душата
и обагряли света.
Аромата на писмото 
се слял с този на цветя 
и  тази симфония богата
заляла цялото блато.
Разтърсен и жабока
подскочил и стигнал крепостта,
където своята любов зачакал
да прекоси и последните стъпала.
Вратата се отворила стремглаво,
избухнал светлинен водопад,
родило се едно малко чудо
в душите на Принцеса и жабок.
Не трябвало да го целува,
той вече бил целунат от този аромат,
и е същия като този,
който пия с тебе,Принце мой,
изпълнен с нежност,на любов богат.