Една сълза се стича бавно
препъва се и криволичи
намира път и прави явно
огледалото на копнежа личен.
Опитва тайно да се скрие,
в косите да се мушне,
в устните да попие,
но отнесена от силата на извора
полита в ръцете да се гушне
последен пристан за опора.

С една сълза крещи душата,
говори истини,разкрива тайни
разпъва се на кръст пак самотата
и разкрива дълбини незнайни.
И тук застанала самичка
говори мълчешком,без думи
с фалш не се облича,
а прелива от духа ни.

Като диамант пак
щом заблести,
тя белег е за чистота,
признак на вълнение.