- Здравей,дете мое,............здравей и ти ,миличко!

-Ти ангел ли си? Имаш много хубава руса и къдрава коса.

-Не,не съм.

-Е-е-е-е-е,ангел си ,ама Господ ти е заповядвал да не се издаваш.

 Грейнали очи,протегнати ръце,прегръщащи и докосващи,силно и плахо.Детски очи,непознали майчината целувка за "лека нощ",ръчички недокосвали майчината коса за успокоение.Малки светлинки,познали мъката на отхвърлянето,болката на насилието в крехка възраст и дълбоката празнота от самотата в този свят толкова студен и чужд.

Пристъпвайки прага на такъв Дом човек трябва да е добре оборудван и екипиран,но дори и бронираните жилетки не издържат,защото са пробивани от огромния копнеж,който те поваля още от вратата.Неминуемо е още с влизането да донесеш дъжд.....рукнал от очите.А те гледат и попиват всяко движение и очите питат :" Ти ли си това,което чакам?" Щом усетят любовта,която си взел за из път се впиват в теб и жадно попиват,защото тази храна е "кът",голям дефицит.Малките катализатори са се научили да разпознават истината от фалша в това чувство с непогрешимост идваща от Трона на Бога.

Протягат се ръчички и докосват косата,взират се в очите и непрекъснато се гушкат ,задават въпроси за Небето ,за ангелите ,за живота......за родителите не питат ,този въпрос е "табу",това е много дълбока рана,която ако не бъде изцелена набира цял живот.

-Изпей ни нещо?

-Какво искате да ви изпея?

-Ти си ангел,пей каквото пееш горе на Господ.

 Слушат в захлас и с благоговение като,че докосвани от Духа на Бога.Устни мърдат, за да наподобят звука и изказа на чуждия език.

-Ще ни станеш ли майка?

-Аз вече съм ви майка,родих ви в сърцето си и като всяка такава ви нося там.

-Кога пак ще дойдеш?

-Скоро,много скоро.........

Това е едно посещение на място наречено Дом за сираци.Молете се заедно с всяко  дете,едно малко "Слънчице",да бъдат създадени закони,да има приемствени семейства и........родители,които никога да не оставаят  това,което им е ПОДАРЕНО ОТ БОГА!